Запазване на месни, млечни и маслени продукти

End of tenancy cleaning Woodford Green

Месо и риба. Най-доброто средство за запазване на месото и другите лесноразвалими припаси е ледника, но при отсаствие на него, можемъ да го заменимъ и съ други способи. Големата часть продукти се запазватъ, или поправят със салицилова киселина въ пропорция 2 чайни лажици на 1 литъръ вода. Тя е безвредна за организма. Запазени съ нея припаси, требва после само да се омиятъ.

Месо или риба се завиват въ мокра кърпа със салицилова киселина. По такъвъ начинъ месото и рибата се запазват 10-15 дни. Може да се пустнат и въ разтворъ от салицилъ, само че въ разтворъ траят 4-5 дена.

Другъ способъ за месото. Туря се сурово месо въ тенекиена кутия, залива се съ гаст сваренъ булйонъ, запоява се кутията и се държи въ песъкъ, който се нагрева 2 часа до 108º. После кутията се изважда, пробива се за неколко минути и пакъ се заварява и вари. Тъй месото се запазва дълго време, но начина е по-сложенъ.

Другъ способъ за месото. Глиненъ садъ съ капакъ, който добре се затваря, се напълня съ 300-350 гр. силенъ оцет и надъ киселината на 2-2½ сантиметра се преплитат дървени пръчки. Надъ пръчките се поставя месото и се добре затваря.

Месо може да се запази сащо за неколко дена като се пустне сурово въ врела вода за една минута и после се запазва на студено. Или като се пустне в врела вода да побелее, се пуща въ гърне съ вода, като отгоре се залива съ дървено масло.

Риба. 1. Унищожение на гнилата миризма на вкуса на рибата и месото. Необходимо е да се турят неколко време въ вода и да се пустне въ нея брестови разгорещени ваглища.

Какъ се запазва жива риба. Некой Марфи, въ Съединените Щати, открилъ, че рибата може да баде запазена жива продължително време, ако сада въ който се намира е само отчасти пъленъ съ вода и херметически затворенъ. При опит рибата живела три седмици.

Запазване рибата въ торфянъ прахъ. Често се случва нужда да се ползуваме дълго от пресна риба. За да не се развали, послужва торфяния прахъ, въ който се туря рибата. Този способъ се дължи на д-ръ Фюрс, който съ успехъ пробвалъ, че рибата 13 дни трае въ този прахъ съвсемъ пресна. Въ сащия прахъ може да се запазят разни домашни птици, дивечъ и други продукти. Рибата я консервират и чрезъ стерилизация – (сардели), но за прилагане въ обикновено домакинство е мачно.

Масло. Маслото се запазва въ гърне, покрито съ парче, силно напоено със салициловъ разтворъ. Ако маслото е твърдо, нетопено, овива се цело.

Измива се маслото и се туря въ гърнета и наблъсква плътно. Гърнето се туря въ тенджера съ вода, която се оставя да заври и бавно се изстудява, като гърнето е ватре.

Такова масло трае половинъ година пресно, нетопено.

Млеко.

За да се запази, некои практикуватъ, като въ свареното млеко веднага следъ снемането му от огъня пустнат въ него щипка сода за хлебъ.

Другъ начинъ. Млекото се налива въ стъклено гърне, покрива се съ капаче и се поставя въ друго гърне, въ дъното на което се налива хладка вода. После, ватрешното гърне се покрива съ мокра салфетка, краищата на която се допират до водата. постоянните изпарения въ гърнето подържат низка температура и предпазват млекото. Ако млекото или каймака са почнали малко да се вкисватъ, то за да се изправятъ, да имъ се прибави 1 чайна лажичка ваглекисела магнезия. Съ този примесъ млекото или каймака придобиват първия си видъ.

Каймакът се пази по сащия начинъ. Сметаната (киселиякаймакъ) се пази въ дървенъ садъ на студено.

Млекото се сащо запазва чрезъ обезвредяване или стерилизация.

Стерилизация на млекото се състои въ това, че то се загрява въ бутилки до 90-95ºR около ½ часъ. При тази температура, бактериите умиратъ, а нови не могат да влезатъ, понеже шишетата се затварят херметически. Такова млеко се приготвя за изкуствено отхранване на децата, като въ него се смесва малко вода и захарь.

Пастеризация на млекото. При пастеризацията млекото се нагрева до 55-60ºR, а после охлаждава. При пастеризацията въ млекото се унищожават големо количество болестни бактерии. Такова млеко се запазва дълго време, безъ да губи вкуса си. За пастеризация млекото се вари въ водна баня, като се постоянно бърка, за да не загори и щомъ получи нуждната температура (въ водата се пуща воденъ термометъръ) садът съ млекото се изважда и веднага натопява въ студена вода (още по-добре въ ледъ).

Какъ можемъ да поправимъ пресеченото млеко? Пресеченото млеко се познава тъй: от горната пена, която се образува от преливането на неподварено млеко се капва върху нокътя и разтрива. Ако капката е бистра, млекото е пресно и не го грози пресичане, обаче когато останат белички топчици – това е първия признакъ за пресичането на млекото.

Ето какъ може въ такъвъ случай да се избегне пресичането: На 1 кгр. млеко се взема ¼ чаена лажичка сода, размива се съ малко студена вода и налива върху половината топло млеко. Млекото със содата се излива силно върху другото млеко, после всичкото се сипва ту въ едната, ту въ другата тенджера, за да се разбие.

Даже съвсемъ пресечено млеко може да се оправи, за да послужи за сладки, кисело млеко и др. Обаче, все пакъ, по-добре е, млекото да е безъ всекакви приправки и содата да послужва само когато сме въ безизходно положение, т. е. нема отгде да вземемъ пресно млеко.

Млекото да се пази на чисто, светло и проветриво место. Да не се държи до зеленчуци – месо или напитки.

Начинъ за запазване на яйцата. Главното нещо за запазване на яйцата е да се попречи на въздуха да прониква въ ватрешностьта презъ порите на черупката. Значи, ако запушимъ порите, въздухът нема да влиза и не ще причинява гниене въ яйцето.

За запушване на порите на яйцевата черупка предлагат следните начини:

1. Съ арабска гума. Яйцата на два пати се потапят въ разтворъ от арабска гума, после изсушаватъ, обвиват по отделно въ копринена хартия и заравят въ трици.
2. Със свинска мась. Яйцата се намазват със свинска мась и после заравят въ соль.
3. Яйцата се топят въ овча и говежда лой, стопени въ равни количества и после се избърсват съ меко парче.
4. Яйцата престояват неколко дни въ вàрно млеко, (вода смесена съ гасена варь) после се изсушават и държат на студено и не влажно место. Вàрното млеко требва да има 1.026 гастота и 6% готварска соль (Д-ръ Кубелъ). Безспорно, този е най-добрият начинъ, защото при тези условия предпазващата течность и съдържанието на яйцето имат една и саща средна гастота и презъ черупката не е възможна никаква осмотична размена.

Когато за опаковка на яйцата си служите съ готварска соль, сандъците съ консервата требва да държите на много сухо место, защото влагата стопява сольта, която по такъвъ начинъ навлиза презъ черупката.

5. Опитали са, и то съ доста големъ успехъ, да намазват яйцата съ парафинъ, да ги оставят да изсъхнат и да ги държат на студено, сухо место.
6. Нуждното количество яйца се пущат въ салициловъ разтворъ (на 3 чаени чаши вода – 2 чаени лажички салицилова кислота) да постоят ½ часъ. Изваждат се, изсушаватъ. Яйцата тъй траят неколко месеца.
7. Яйцата могат да се запазятъ, като се посипят съ пресета пепель.

Средство да се запазят растителните масла от огорчяване. Взема се напълно суха бутилка, въ която се налива маслото и въ гърлото се налива 2 чайни лажички силна ракия. Бутилката се добре затуля. Ракията е по-лека и не дава на въздуха да влезе и развали маслото. Маслото се пази на студено место. А чистото сгорчено масло се поправя, като се възвари и се пусне въ него да се опражи парче хлебъ, лукъ и ябълка.

Кафето запазва аромата си като се смеси съ малко захарна пудра.

Запазване на лимоновъ сокъ. Когато вече лимоните са евтини изцеждаме си лимоновъ сокъ, прецежда се презъ платно, налива се въ малки стъкла (колкото за едно употребление) и се стерилизира 20-30 минути при 80-100º С.

Другъ начинъ. Лимоновия сокъ се избистря като се сложи върху огъня заедно съ белтъкъ (на 1 литъръ – 1 белтъкъ) и щомъ наближи да заври се дръпва и прецежда. Оставя се да изстине и му се прибавя 25 грама чист спиртъ. Оставя се тъй да престои 2 дена, следъ което се налива въ бутилки и затуля добре.

Запазване на сокъ от ягорида. Зърната се смачкватъ, утаява се сока и прецежда. Налива се въ суха бутилка и оставя открита на слънце да постои 15-16 дена. После се затваря съ тапа.

Запазване на ледъ. Ушива се дълга, тесна и долу заострена торбичка, която се прикрепя надъ глиненъ садъ, за да може стопения ледъ да се стича въ него. Въ тази торбичка се слага леда. Колкото е по-редъкъ плата и торбичката по-остра, толкова и леда трае по-дълго време. Морската соль повишава студената температура и запазва леда по-дълго време от стопяване.