Запазване на плодове и зеленчуци в съвършено пресен вид

End of tenancy cleaning Woodford Green

Плодове. Има единъ способъ за запазване пресни фрукти за презъ целата година. Но той е пригоденъ само за тези семейства, които разполагат съ много ледъ, или за търговците на плодове, които могат да имат своя голема ледница. Фруктите се поставят съ пепель или просено брашно въ бъчонки, които се херметически засмоляват и държат въ ледъ.

За обикновените домакини е по-важно, лесни, практични указания, за да могат да се запазят некои продукти за по-дълго време.

1. Ябълки: Най-добре се запазват завити съ тънка хартия и заровени въ слама или пепель. Държат се на хладно место. Ябълките (въобще всички плодове) да са откаснати от дървото, а не обрулени.

Французките овощари употребяват следния способъ: вземат сандъче, на дъното на което турят обикновенъ гипсъ 5 см. На гипса нареждат ябълки завити въ тънка хартия. Този редъ ябълки посипват съ гипсъ и тъй напълват целото сандъче. Вместо гипсъ може да се употреби и песъкъ.

2. Сини сливи и зимни круши. Запазват се за дълго въ гърнета посипани съ песъкъ тъй, че да не се доближават една до друга. Гърнетата се завързват добре и заравят въ земята на зимника.
3. Грозде. Запазването на десертно грозде за цела година е големо изкуство и много мачно изпълнимо.

Избира се здраво десертно грозде. Откасва се още не съвсемъ добре узрело, туря се въ гърнета и посипва със сухо просо или стърготини, безъ да се доближават зърната едно до друго. Гърнетата се завързват съ 2 ката чиришлия хасе и засмоляват херметически. Държи се въ мазата.

Ябълките и гроздето се доста продължително запазват наредени на висла или навързани на важе чепки, сложени на сухо проветриво место (на тавана).

4. Дини и пъпеши. Непрезрели дини се овиват въ чопъ или кълчища, облепват се съ глина и се държат на хладно место.

Череши или вишни можемъ да ги запазимъ тъй: изчистваме ги от кокичките и ги редимъ въ бурканъ като на 3-4 места посипемъ салицилова киселина. На 1 кгр. плодъ (съ кокички) да се сложи 1 чаена лажичка салициловъ прахъ. Покриваме съ хасенце потопено въ салицилова вода.

Запазване на зеленчуци.

Зелени пиперки, моркови, цвекло, корени керевизъ, пащарнакъ и др. могат дълго да се запазят здрави въ песъкъ, смесенъ съ кълцани дървени въглища и пепель на сухо место. Слагат се безъ листа.

Сините патладжани и зелени пиперки и още по-добре, ако се завият съ книга една по една и заровят въпесъкъ.

Лозови листа. Набират се млади листа, нареждат се на пакетчета и се турят въ средна саламура.

Или пъкъ се насоляват въ кошница сухи и тъй се запазват цела зима.

Цветно зеле, обикновено или червено зеле се запазват дълго, ако се вземат съ корените си и накачат по тавана на мазата. Цветното зеле требва да е съ зелените си листа, които да се свържат долу. Требва да са доброкачествени и стегнати.

Те се запазват добре и наредени съ корените си въ трапъ, като се заравя само корена. Ако е на открито презъ студа, трапът се покрива съ дъска и затрупва съ пръсть или слама. По сащия начинъ може за дълго да се запази и салата.

Лукъ, чесънъ се запазват на сплитове, накачени на гвоздеи въ мазата. Да се пазят от замръзване.

Краставици. Запазват се пресни3-4 седмици като се поставят съ острия си край въ изворна вода и често се менява водата. За презъ зимата пресни краставички могат да се запазят въ глинено гърне като се засипят съ песъкъ и плътно затворят и заровят 2-3 педи подъ земята. Могат да се запазят катосе намажат съ белтъкъ.

Запазване аспержите за зимата. Изтриват се, взема се сухо брашно и смесва съ чиста соль. Обсипва се всека спража поотделно, като хубаво се облепя. Свързват се спражите на купчета, пакъ се обсипват съ горната смесь и се завиват въ разточено тесто. Тези свитъци се изсушаватъ, турят се въ гърнета, заливат се съ растително масло и се пазят на хладно место. Другъ способъ е – да се наредят въ канченце по следния начинъ. Редъ спаржа, редъ трици смесени със соль и на върха да се намажат или залеят съ дървено масло. Държат се на хладно место.

Червени домати се най-добре запазват пресни съ дървено масло. Избират се току-що откаснати здрави добре узрели на корена червени домати. За момент се натопяват въ вряща вода и веднага изсушаватъ. Нареждат се въ бурканъ и заливат съ масло. Сащо пресни се запазватъ, ако ги наредимъ въ каче тъй – редъ нарезани на дребни парчета домати посолени, а върху техъ редъ цели домати, пакъ върху техъ редъ осолени и т.н. Полуузрели домати сложени на студено проветриво место се дълго запазват и полека узреватъ.

Картофите се запазват добре въ суха изба въ кошъ или сандъкъ, но не на дебелъ слой. Картофите требва да се пазят от замръзване, затова, ако мазата е студена да се пазят въ трапъ (не много дълбокъ) въ дъното на който сме настлали сухъ песъкъ. Трапът се покрива съ дъски и слама. За да не никнат къртофите добре е ако само за момент ги потопимъ въ вряща вода, изсушимъ и тогава запазимъ въ зимника.

Празът се пази тъй: отрезват се корените на главата (само жилките) и заравя въ трапче на двора или въ мазата, като се остави половината отвънъ. Презъ силните студове се покрива. Може да се запази и въ песъкъ.